Как се променят роднините на зависимия човек?

Всички ние, по един или друг начин, зависим един от друг. Абсолютната независимост е възможна само в пълна изолация. Добре е, ако човек е в състояние да изгради пълноценни отношения с хората около себе си. Това обогатява живота му, дава му усещане за увереност в себе си и в бъдещето.

Но съществува и друг модел на взаимоотношения, при който се формира нездрава привързаност към друг човек. Особен случай на такива взаимоотношения са междуличностните връзки в семейства, в които има наркомани и алкохолици. Състоянието, настроението и поведението на зависимите от алкохол и наркотици започват да оказват огромно влияние върху благосъстоянието на роднините. В този случай става дума за съзависимост, с която е невъзможно да се справим без помощ. Единствено психолозите и нарколозите от рехабилитационния център за наркомани могат да помогнат.

„Спасител“ и “жертва“

Съзависимостта е патологична привързаност към член на семейството, който пие или употребява наркотици. Съществуват два основни модела на поведение:

• контролиращата роля на „спасителя“ се изразява в постоянен обсебващ контрол върху поведението на зависимия човек, който има хазартна зависимост, алкохолизъм или наркомания;
• жертвената роля на лицето се изразява в състояние на подчиненост, обреченост, депресия.

И в двата случая цялото внимание е насочено към личността на зависимия, докато собствените нужди на зависимия и нуждите на другите членове на семейството се игнорират. Наркоманът, комарджията или алкохоликът се превръща в болезнен център, в доминанта на начина на живот на цялото семейство. Такива отношения пораждат конфликти и напрежение и изобщо не допринасят за решаването на проблема.

Несъзнателно провокирайки зависимия човек, роднините засилват патологичните стереотипи на поведение и задълбочават вътрешносемейната криза. Цялото семейство е въвлечено в такава зависимост. В такива ситуации е важно навреме да се потърси помощ от специалисти и е необходимо да се работи с цялото семейство.

Как се проявява комплексът на съзависимост

Комплексът на съзависимост се формира предимно при хора, които имат определени психологически предпоставки:

• Неадекватно ниска самооценка, срамежливост, несигурност.
• Трудно детство, включително опит в съжителството с тежко болен или зависим роднина.
• Психически травми (насилие, смърт на близки и др.).

В резултат на хроничния стрес се формира своеобразен комплекс на съзависимост, който се изразява в тези прояви:

• Отричане на проблема.
• Компулсивно поведение.
• Увереност в собствената непълноценност и вина.
• Изблици на ярост.
• Загуба на връзки с външния свят, изолация.
• Отсъствие на всякакви емоции.
• Мисли за самоубийство.

Конструктивен изход от съзависимостта

Строгият контрол, обвиненията, заплахите, изблиците на гняв и наставленията - всичко това е напълно безполезно. Това, от което човек, страдащ от тази или онази форма на зависимост, наистина се нуждае, е разбиране, морална и духовна подкрепа, непоколебима вяра в неговите сили и възможности. Необходимо е да се помогне на близкия човек да осъзнае дълбочината и сериозността на проблема и да пожелае да се отърве от него с помощта на нарколог и психолог. От него/нея зависи да вземе решение.