Коагуланти и антикоагуланти: какво представляват, каква е разликата между тях и тяхната употреба

Съсирването на кръвта е многоетапен процес, който осигурява пълноценното функциониране на организма. Отклонението му от нормата води до бързо образуване на кръвни съсиреци или засилено кървене. В този случай на пациента се предписват коагуланти или антикоагуланти, в зависимост от резултатите от коагулограмата. Какви са тези лекарства.

Хемостатични средства

Хемостатичните лекарства се използват за спиране на кървенето. Всички хемостатични средства могат да бъдат разделени на 3 групи в зависимост от механизма им на действие:

• Инхибитори на фибринолизата (антифибринолитични средства);
• агенти, които намаляват съдовата пропускливост;
• коагулантни агенти (коагуланти).

На свой ред лекарствата, които ускоряват съсирването на кръвта, се разделят на два вида.

Системни:

• непряко действие: натриев бисулфит менадион, фитоменадион;
• директно действие: ептаког алфа, концентрат на протромбинов комплекс.

Локални:

• Препарати на основата на желатин;
• оксидирана целулоза;
• тромбин;
• хитозан;
• смектин;
• каолин.

Коагулантите са показани в следните случаи:

• необходимост от спиране на външно и вътрешно кървене,
• Предотвратяване на кървене по време на бременност;
• Подготовка за операция.

Разредители на кръвта

Антикоагулантите се използват за намаляване на съсирването на кръвта. Те са необходими, за да се предотврати образуването на кръвни съсиреци в кръвоносните съдове и в сърцето, които са много опасни за здравето. Лекарите използват антикоагуланти и за разтваряне на съществуващи кръвни съсиреци.

Антикоагулантите имат редица показания за употреба

• артериална или венозна тромбоза;
• състояния след инсулт, инфаркт на миокарда или преходна исхемична атака;
• хемороиди с тромбози;
• атеросклеротични съдови увреждания;
• период на рехабилитация след имплантиране на изкуствени сърдечни клапи;
• Персистиращо предсърдно мъждене (нередовен сърдечен ритъм) ;
• белодробна емболия.

Противопоказания за тези лекарства:

• Кървене;
• аневризми;
• язви на стомашно-чревния тракт;
• недостиг на лактоза;
• чернодробни и бъбречни заболявания;
• нарушена абсорбция на глюкоза и галактоза.

Не приемайте антикоагуланти едновременно с: циметидин, пеницилин, аспирин и др. Попитайте Вашия лекар за съвместимостта на лекарствата.

Съществуват две категории антикоагуланти:

• директно действие - блокиране на директните фактори на кръвосъсирването в кръвната плазма на последния етап от коагулационната каскада, което води до образуване на тромб;
• непряко действие - потискане на образуването на витамин К в черния дроб, необходим за синтеза на факторите, които допринасят за съсирването на кръвта.

В зависимост от основната съставка, индиректните антикоагуланти се разделят на два вида:

1. На базата на индиандион.
2. На базата на кумарин. Основната съставка на тези препарати е от растителен произход и се извлича в лаборатория.

Поради риска от нежелани реакции лечението с тази група лекарства трябва да се наблюдава от лекар. Употребата на антикоагуланти в големи количества, независимо от причината, води до нарушение на кръвосъсирването и развитие на кървене.

Въз основа на гореизложеното може да се заключи, че разликата между коагулантите и антикоагулантите се състои в ефекта върху процеса на кръвосъсирване. Коагулантите спомагат за сгъстяване на течната среда, докато антикоагулантите предотвратяват образуването на кръвни съсиреци.