Какво представляват калориите и как да използваме информацията за тях за намаляване на теглото

Всеки е виждал зловещия надпис „калории“ и числата, които го следват, върху опаковките на някои хранителни продукти. За много хора тези цифри предизвикват нервен тик, защото се свързват с неправилно хранене, наднормено тегло, отслабване, което няма да дойде. Но наистина ли калориите са толкова страшни? Наистина ли те имат толкова силно влияние върху промяната на теглото? Изяденият сутринта еклер със сметана може да се превърне в няколко излишни килограма до вечерта? Струва си да поговорим повече за това, за да се отървем веднъж завинаги от страшните сънища за калориите.

Какво представляват калориите

Много хора, преследващи стройна фигура, сляпо следват съветите на инста-блогъри и псевдодиетолози, без да разбират основната терминология. Но какво е калория, се казва в училищните учебници по физика.

Една калория е количеството топлинна енергия, което позволява загряването на 1 грам вода с 1 градус по Целзий, като се има предвид, че атмосферното налягане остава в нормалните граници. Дори самото наименование „калория“ се превежда от латински като „топлина“.

Енергийната стойност на различните храни обаче се измерва в по-големи единици - самите ккал или килокалории. В 1 ккал се съдържат 1000 калории, които се равняват на един килограм вода. Казано по-просто, калориите са енергийните единици на храната, които човешкият организъм може да използва веднага за поддържане на активност или да отложи и използва, когато се нуждае от повече енергия, например по време на интензивни физически упражнения, стрес и др.

Каква е ролята на калориите за намаляване на теглото

Сред почитателите на диетите отдавна съществува негласно „правило“ за 3500 ккал. Същността му е проста - за да намалите телесното тегло с 0,5 кг за 7 дни, трябва да постигнете дефицит на енергийната стойност на дневната диета с 500 ккал. При умножаване на 500 по 7 се получава точно 3500 ккал на седмица, изваждането на които от менюто теоретично трябва да доведе до загуба на 500 г тегло.

Но, разбира се, това правило няма нищо общо с реалността. То съществува още от 50-те години на ХХ век. За всички тези дълги години би трябвало да го забравим като страшен сън, защото науката е напреднала толкова много, че подобни изчисления са станали абсурдни. Човешкият организъм е сложен. Той знае по-добре какво точно да прави, за да запази нормалното състояние на организма в критична ситуация. Организмът складира калории в случай на недостиг на енергия и за възстановяване на организма. Тези резерви трябва да помогнат на човека, когато здравето му е застрашено.

Затова не можете просто да намалите диетата си и веднага да загубите подобен брой грамове тегло. Резултатите със сигурност ще бъдат забележими. Но след това ще настъпи т.нар. ефект на платото - най-големият кошмар за всички, които преследват стройна фигура. Ефектът плато е състояние, при което теглото е сякаш умишлено замразено и никаква физическа активност, диети, чайове за отслабване и други методи не помагат за промяната му.

Ако човек продължи да намалява диетата и по-нататък, организмът ще премине към следващия етап - режим на суровоядство. Той ще „замрази“ много функции на организма до по-добри времена, което ще доведе до развитие на патологии на нервната, имунната, ендокринната и други системи на организма.

Необходимо ли е да се броят калориите?

И да, и не. По въпросите на отслабването са важни няколко фактора:

• Качеството на продуктите.
• Балансът на основните хранителни вещества.
• Количеството и качеството на физическата активност.
• Качеството на съня.
• Гликемичният индекс на храните.

Естествено, като обща схема „яж по-малко, движи се повече - отслабни“ работи. Но има огромен брой нюанси. По времето, когато е било разработено правилото за 3500 ккал, човечеството не е знаело нищо за витамините, фибрите, минералите и микроелементите.

Днес, за да се коригира и поддържа теглото в „норма“ за конкретния човек, е необходимо да се знае не само и не толкова калоричността на продуктите, но и техният гликемичен индекс. Гликемичният индекс се отнася до скоростта, с която даден продукт повишава нивото на глюкозата в кръвта. Рафинираните храни, които се абсорбират почти веднага в кръвния поток, имат много високи стойности. Храните в естественото им състояние имат много по-нисък индекс.

Но в случая с правилото за 3500 ккал и гликемичния индекс не е взет предвид друг важен момент - физическото състояние и консистенцията на храните. Меките и термично обработените храни се усвояват по-бързо и в по-големи количества от суровите храни. Това означава, че термично обработените храни ще доставят повече енергия, отколкото е посочено на етикета.

Важният въпрос не е „Колко калории получава организмът?“, а „От какъв източник са получени калориите?“. Например 300 ккал в триците няма да се равняват на 300 ккал, съдържащи се в хлебните изделия, приготвени от фино брашно.